1 2 3 4

РЕЗЮМЕ ГОРСКОСТОПАНСКИ ПЛАН ТП ДЛС ДИКЧАН-САТОВЧА


 
ГЛАВА І
Природни условия, типове месторастения и икономически ефект
 
 
Държавно ловно стопанство „Дикчан” носи името на местността „Дикчан”, където се намира Базата за интензивно стопанисване на дивеча „Стария Дикчан” и ловния дом на стопанството. Седалището му е в общинския център - с.Сатовча. На север граничи с ТП „ДГС Селище”, на северо-запад с ТП „ДГС Гърмен”, на запад с ТП „ДГС Гоце Делчев”, на северо-изток и изток граничи с ТП „ДГС Доспат”. Южна граница се явява държавната граница с Република Гърция.
Територията на ТП „ДЛС Дикчан”, се намира в Благоевградска област. Обхваща изцяло община Сатовча със съответните землищата в нея - с.Сатовча, с.Плетена, с.Осина, с.Крибул, с.Долен, с.Фъргово, с.Кочан, с.Жижево, с.Вълкосел, с.Боголин, с.Слащен, с.Ваклиново, с.Туховища, с.Годешево. Към тях са прибавени площта, която със съдебни решения на Благоевградския окръжен съд №36/21.03.1997 г. и №193/12.01.2004 г. трябва да премине към община Сатовча (от община Гърмен - част от землищата на с. Ковачевица и с.Долно Дряново и от община Хаджидимово – част от землището на с. Беслен.
Пътната мрежа в района е добре развита. Асфалтовите пътища в района минават в близост до горските комплекси и имат съществено значение за стопанската дейност на стопанството. Основната пътна артерия е шосето Гоце Делчев-Доспат, което минава през общинския център. От с.Сатовча се отклоняват две асфалтови шосета – едното през с.Фъргово за с.Вълкосел и от там на запад за с.Боголин и гр.Хаджидимово извън ловното стопанство и на юго-изток за селата Слащен, Туховища и Годешево, а второто през с.Кочан на изток за с.Ваклиново и на юг за с.Жижево. Друг асфалтиран път свързва с.Крибул с главната пътна артерия при с.Долно Дряново. Локални връзки с главния път имат и селата Долен, Плетена и Осина. Асфалтирано шосе е прокарано и по р.Бистрица до местността „Гроба”.
От шосетата всред горските масиви за нуждите на ловното стопанство се отклоняват камионни и тракторни пътища, по които се извозва дървения материал. Малка част от тях са стабилизирани. Повечето са земни и могат да се ползват само при сухо време.
Територията на ловното стопанство е разделена на четири горскостопански участъка: ГСУ „Аклисе”, ГСУ „Дикчан”, ГСУ „Фермата” и ГСУ „Места”.
В горско–административно отношение ТП „ДЛС Дикчан” е поделение на ЮЗДП - гр. Благоевград. Попада в обхвата на Регионална дирекция по горите гр. Благоевград.
 
 
2.1. Географско положение
 
ТП „ДЛС Дикчан” се намира в Югозападна България с координати 41°27' и 41°45' северна ширина и 23°55' и 24°06' източна дължина по Гринуич. Горите и горските площи са разположени по южните склонове и предпланини на най-южния дял на Родопите – ридът „Дъбраш”. Ловното стопанство има неправилна петоъгълна форма с дължина от север на юг около 32.2 км и ширина от изток на запад около 19.2 км.
Общата площ на ТП „ДЛС Дикчан” е 20857.6 ха, от които 19004.8 ха залесена и 1852.8 ха незалесена площ.
 
2.2. Релеф
 
В морфографско отношение, релефът в района на ловното стопанство обхваща югозападната част на Рило-Родопския масив. Западните Родопи представлявляват огромен наклонен на изток блок, дълбоко нарязан от сложна долинна система. Между долините се простират дълги, мощни ридове. Горските комплекси на стопанството се намират на най-южният от тях - Дъбрашкия рид (Доспатска планина), чиято южна граница следи долината на р.Места.
В територията на ловното стопанство главното вододелно било на Родопския дял „Дъбраш” се включва в местността „Казаните” – подотдел 126 1; на 1718.8 м н.в., където е и тройната граница с държавно горско стопанство „Гърмен” и държавно горско стопанство „Селище”. На югоизток се изкачва до вр. „Пърдикон” (1726.3 м н.в.), който се явява и най-високата точка на стопанството. В същата посока от него билото се спуска по границата с държавно горско стопанство „Селище” до вр. „Коджа пожар” (1654.0 м н.в.) и след преслапа в местността „Стария чарк”, където започва границата с държавно горско стопанство „Доспат” излиза от района на стопанството. Границата с държавно горско стопанство „Доспат” почти веднага се спуска от главното било на юг по дол наречен „Трите чучура”, който се влива в Осинска река. От главното вододелно било на югозапад се спускат редица била като:
Караорманското било - вододел на р.Канина и р.Бистрица. Ако проследим границата на стопанството с държавно горско стопанство „Гърмен”, тя слиза по Казански дол и след водослива му с Пърдиконски дол, по р.Бистрица. Изкачва се по камионния път до местността „Гроба” и от там на изток тръгва по Караорманското било. По това било по-високите гранични точки са върховете „Чукурски бук” (1704.6 м н.в.), „Кюнка” (1572.8 м н.в.), „Топа” (1565.0 м н.в.) и т.н. От Караорманското било на юг-югоизток се спускат редица плоски била като „Кадифето” – вододел между реките Бистрица и Величка, „Комитски бараки” - вододел между реките Величка и Шейтан дере и други.
Най-високата точка от ловното стопанство се намира в отд.№ 127-д – 1750 м н.в., а най-ниските му части на 400 м н.в. намиращи се в ГСУ „Места” по течението на р. Места;
Вододелът на Пърдиконски дол и Бързенишка река, по северозападните склонове на който се намира поддържания Резерват „Конски дол” и голяма част от Защитената местност „Манастирището” – бивша буферна зона на резервата;
Унденското било, с един от най-високите върхове в района „Унден” (1668.3 м н.в.). Старото име на върха е било „Дикчан”, но след Втората световна война е преименуван на шведския проф. Йостен Унден – академик, политик, специалист по международно право и арбитър в Обществото на Народите в Женева. След войната започва териториален диспут между България и Гърция за тази част от Южните Родопи, който е решен от него в полза на България. Тогава е сменено и името на върха, а на билото му е построен паметник на професора и беседка за отдих;
Граничното било от „Полечева мандра” до „Майоров гроб”, което разделя II-ри и III-ти горскостопански участъци и е вододел на р.Бистрица и Кору дере;
Билото от вр. „Коджа пожар” през „Христова могила” до „Фермата”;
Билото „Марашова чука”, вододел между Осинска река и Кочанска река.
Според особеностите на релефа, дървопроизводителната площ на ТП „ДЛС Дикчан” се разпределя по средна надморска височина, наклон и изложение, както е показано в Таблици № 1, 2 и 3.
Таблица № 1
Разпределение на дървопроизводителната площ
по средни надморски височини
------------------------------------
надморска височина         ха      %
------------------------------------
351 - 400 m              0.9      -
401 - 450 m            175.3    0.9
451 - 500 m            220.7    1.2
501 - 550 m            173.8    0.9
551 - 600 m            178.6    0.9
601 - 650 m            246.7    1.3
651 - 700 m            514.2    2.7
701 - 750 m            424.7    2.2
751 - 800 m            652.7    3.4
801 - 850 m            640.8    3.4
851 - 900 m            659.4    3.5
901 - 950 m            953.3    5.0
951 - 1000 m          1404.2    7.4
1001 - 1050 m          711.3    3.7
1051 - 1100 m         1002.8    5.3
1101 - 1150 m          454.4    2.4
1151 - 1200 m          921.0    4.8
1201 - 1250 m          941.0    4.9
1251 - 1300 m         1369.6    7.2
1301 - 1350 m        1399.3    7.3
1351 - 1400 m         1590.9    8.4
1401 - 1450 m         1104.0    5.8
1451 - 1500 m         1120.5    5.9
1501 - 1550 m         1019.5    5.3
1551 - 1600 m          897.6    4.7
1601 - 1650 m          184.7    1.0
1651 - 1700 m           89.7    0.5
1701 - 1750 m            2.2      -
------------------------------------
всичко                19053.8 100.0
------------------------------------
 
От таблицата се вижда че преобладават терените с надморска височина от 1351 до 1400 м (8.3%), от 951 до 1000 м (7.4%), от 1301 до 1350 м (7.3%), и от 1251 до 1300 м (7.2%) от дървопроизводителната площ на ловното стопанство.
Различията в надморската височина обуславят основните промени в климатично отношение и районирането на горско-растителните пояси и подпояси, които отразяват вертикалното разпределение на горската растителност.
Многобройните реки и долове пресичащи територията на държавното ловно стопанство, както и разположените върхове, определят теренни форми с преобладание на наклонени и стръмни терени, съответно 38.7% и 47.1% от дървопроизводителната площ. Разпределението по наклони е видно от Таблица № 2.
 
Таблица № 2
Разпределение на дървопроизводителната площ
по наклон на терена в градуси
----------------------------------------------------------------------------
Степени     Равно     Полегато    Наклонено   Стръмно   Мн.Стръмно      oбщо
на наклон     0-4         5-10        11-20     21-30       над 30          
----------------------------------------------------------------------------
хектари      29.1        523.7       7381.4    8973.1       2146.5   19053.8
----------------------------------------------------------------------------
проценти      0.2          2.7         38.7      47.1         11.3     100.0
----------------------------------------------------------------------------
Характерното за ловното стопанство разположение определя относително равномерното участие на различните възможни изложения.
В Таблица №3 е показано разпределението на дървопроизводителната площ по изложение на терена.
Таблица № 3
Разпределение на дървопроизводителната площ
по изложение на терена
 
Изложение
 
 
 
Север
 
 
 
СИ
 
 
 
СЗ
 
 
 
Изток
 
 
 
ЮИ
 
 
 
ЮЗ
 
 
 
Запад
 
 
 
Юг
 
 
 
Всичко
 
 
хектари
1201.6
1882.7
1879.8
2560.9
3086.7
2901.2
2731.1
2809.8
19053.8
проценти
6.3
9.9
9.9
13.4
16.2
15.2
14.3
14.8
100.0
Изложение
Сенчести
Сз, С, Си, И
Припечни
Юи, Ю, Юз, З
Общо
 
Хектари (%)
7525
40%
11528.8
60%
19053.8
100.0
 
Разпределението по изложение е разнообразно. Представени са всички изложения, като припечните заемат по-голяма площ - 60% а сенчестите 40% от дървопроизводителната площ на ловното стопанство.
Посочените по-горе особености на релефа дават своето отражение върху разпределението на светлината, топлината, влагата, богатството на почвите и другите екологични фактори за формирането на различни типове месторастения.
Изложението влияе върху формирането на различните типове месторастене, главно по отношение на почвената влажност. Микрорелефът, преминаването от една теренна форма в друга, водят до промени във водния и хранителен режим на почвите, а от там до смяна на дървесния вид или неговата продуктивност.
Релефът е важен косвен фактор за разпределението на слънчевата радиация, за определянето на хидротермичния режим на почвата и обуславя формирането на различни типове месторастения.
 
2.3. Хидроложки условия
 
Районът на държавно ловно стопанство „Дикчан” се отличава с голяма гъстота на хидрографската мрежа – 2.22 км на 1 кв.км площ. Всички водни течения се намират във водосборния басейн на река Места. Тя води началото си от сливането на двете извиращи от Рила реки – Бяла и Черна Места. Образува пролома „Момина клисура”, който разделя Родопите от Пирин и след Гоцеделчевската котловина навлиза в Гърция, където след Саръшабанското поле се влива в Егейско море.
Река Бистрица води началото си от главното било на рида „Дъбраш” като събира водите на Казански дол и Пърдиконски дол в Защитената местност „Манастирището” и поддържания Резерват „Конски дол”. Тече в южна посока до излизането си от планинската част на района, завива на запад след разклона на шосето за с.Плетена и се движи успоредно под пътя за гр.Гоце Делчев до границата с държавно горско стопанство „Гърмен”.
Шейтан дере (Дяволски дол) води началото си от Караорманското било. Събира водите на Мачишки дол, Ральовски дол, Раеви ливади и на юг под с.Плетена се влива в р.Бистрица. Има сравнително постоянен воден баланс, защото протича през смесени иглолистни и високостъблени букови гори.
Величка река извира от местността „Горна велика”. Събира водите отначало на Караорманска река. След това завива на изток и се влива в р.Бистрица в района на „Плетенски чарк” („Стария Дикчан”).
Бързенишка река е ляв приток на р.Бистрица. Извира от „Студения чучур” под „Влашки колиби” и е основното водно течение, което минава през Базата за интензивно стопанисване на дивеча „Стария Дикчан”. Като останалите планински реки и тя е пълноводна през цялата година.
Хисарска река е друг ляв приток на р.Бистрица. Има постоянен воден дебит, защото се подхранва от каптирания извор „Тузла”, където е обособена вододайна зона за питейно-битово водоснабдяване на с.Сатовча. По пътя си преминава през високопродуктивни смесени иглолистни гори и поема водите на Калайджиев дол, Бистрото дере и други.
Доспатска река няма пряко хидрографско значение за горите, защото минава само по края на стопанството, като естествена граница с държавно горско стопанство „Доспат”. Извира от Велийшкия дял на Западните Родопи и се влива в р.Места на гръцка територия.
Осинска река започва в началото като Кору дере, което минава покрай най-големия горски разсадник в стопанството и събира водите на всички по-големи долове по южните склонове на рида „Дъбраш” в трети горскостопански участък. След водослива си с граничното дере Трите чучура на юг от с.Осина вече носи името Осинска река. До сливането си с р.Доспат, тя също играе ролята на естествена граница с държавно горско стопанство „Доспат”. Самата река няма изразен пороен характер, но на дерето Трите чучура са построени редица противоерозионни съоръжения преди да се влее в нея.
Кочанска река започва от „Кочански извор”, който е каптиран и около него е обособена вододайна зона за питейно-битово водоснабдяване на с.Кочан. Реката се спуска на юг и след като премине под с.Жижево на югоизток се влива в Доспатската река под името Жижевска река.
 
За да се оползотвори правилно оттокът на речните води се е провело голямо хидростроителство. Повечето водни течения са каптирани, изградени са много водохващания, подземни и надземни водосъбирателни и водотранспортни канали, водохранилища и изравнителни басейни на различни нива. Тук могат да се споменат планинските водохващания „Величка река”, „Хисарска река”, „Плетенски чарк”. За питейни нужди на населените места в района са обособени вододайни зони около водовземни съоръжения „Вриз” и „Тузла” за питейно-битово водоснабдяване на с.Сатовча, „Ливаде-1” и „Ливаде-2” за питейно-битово водоснабдяване на с.Осина, „Вриз-2” и „Вриз-3” за питейно-битово водоснабдяване на с.Плетена, „Лазова ливада” за питейно-битово водоснабдяване на с.Долен, „Извора-нов” за питейно-битово водоснабдяване на с.Кочан, „Брезовец” за питейно-битово водоснабдяване на с.Ваклиново, „Кавазови чешми” за питейно-битово водоснабдяване на с.Фъргово и водоема „Марини ливади” за питейно-битово водоснабдяване на с.Крибул. По поречията на по-малките водни течения са изградени голям брой изкуствени езера, микроязовири и рибарници с комплексно предназначение – за напояване, за почивка, риболов и риборазвъждане. С ловностопанска цел са направени водоемите в Базата за интензивно стопанисване на дивеча „Батища” – подотдели: 204:2 и 209:6.
Не на последно място трябва да се спомене и строежът на чешми, който е пословичен за този район. Тук, почти навсякъде местните хора са изградили в чест на свои близки, исторически личности и събития места за отдих с чешми, беседки и редица други съоръжения за почивка, хранене и други.
 
 
Районът, в който се намира територията на ТП „ДЛС Дикчан”, е много разнообразен, ловното стопанство попада в Рило-Родопската морфоструктурна област. Както вече се спомена, тази област е представена от най-югозападната част на Родопите. Характерно за района е, че наред със старата кристалинна основа на масива, се разкриват и по-млади образувания, лежащи върху старите скали. В градежа на Западните Родопи преобладават старите плутонични скали – гнайси и кристалинни шисти, но има и обширни лавни покривки и палеогенни наслаги. Всред кристалинните скали се разкриват и гранитни маси.
Главното нагъване на родопската кристалинна основа е станало към края на Палеозоя. При по-късното тектонско развитие на масива са се образували три големи антиклинали, които имат общо простиране на пластовете на кристалинната основа. Територията на ловното стопанство попада в Югозападната Родопска антиклинала.
В обхвата на ТП „ДЛС Дикчан”, се разкриват скалите на Родопската надгрупа - Рупчоска група, които изграждат южните склонове на Западните Родопи. Това са най-разнообразни гнайси, шисти, амфиболити и други.
Разнообразието на петрографският състав в района на ловното стопанство е представен основно от метаморфни скали с докамбрийска възраст – гранито-гнайси, гнайсо-шисти и слюдени шисти, както и от локални петна от внедрени в тях гранити и лавни маси от риолит.
Разпространението на различните скални разновидности на територията на държавното ловно стопанство е показано в картата на геоложките формации в М 1:75 000. Тя е извлечение от геоложката карта на България, допълнена от извършените теренни проучвания.
 
Климатичните условия са решаващ фактор за развитието на горскодървесната растителност и формирането на отделни типове месторастения.
За разработване на климатичните условия и данните за тях е използвана следната литература: „Климатът в България” – 1991 година и класификационната схема на Събев и Станев „Климатични райони на България и техния климат”.
ТП „ДЛС Дикчан” попада в Континентално-средиземноморска климатична област – Южнобългарска климатична подобласт и обхваща два климатични района:
Климатичен район на долината на р.Места и планински климатичен район
За характеризиране на климата в района на ловното стопанство, са използвани данни и от „Климатичен справочник за НР България”, издания от 1979 год. до днес. Климатичните данни за територията на ловното стопанство са разгледани в съответствие с „Горскорастително райониране в НРБ”, 1979 год. на Б.Захариев.
Във вертикално направление горите на ТП „ДЛС Дикчан” попадат в два климатични района: Долината на река Места с подпоясите на равнинно-хълмистите дъбови гори (Ю-І-2), подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (Ю-I-3). Планинския климатичен район- подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (Ю-II-1), подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (Ю-II-2).
Средните годишни температури в климатичния район на долината на река Места се движат между 10.5 – 12.3°, а за планинския климатичен район съответно 5.2 – 6.7°.
В Таблица № 4 са показани по-важните данни за температурния режим характерен за територията на ловното стопанство.
Таблица № 4
Средни температурни данни по климатични райони
и горскорастителни подпояси
Климатичен район
Пояси и подпояси
Температурни условия
Средна годишна
Дни с t°
над 10°С
Абсолютни температури
Средна дата на трайно задържане на t° на въздуха
надморска височина
максимални
минимални
над 5°
 
над 10°
 
пролет
есен
пролет
есен
 
Климатичен район на долината на р. Места
( 350-1000 м н.в. )
10, 5-12, 3
184
33, 5
-19, 6
08.03-27.03
09.11-29.11
07.04-27.04
12.10-30.10
Планински климатичен район
( 1000-1750 м н.в. )
5, 2-6, 7
108
27, 7
-21, 4
15.04-12.05
07.10-23.10
19.04-21.05
27.08-23.09
 
По данни от метеорологичните станции гр.Гоце Делчев и х.„Вихрен” средна годишна сума на валежите е 696 и 954 мм.
За цитираните по горе райони средната продължителност на дните с температура по-голяма от 10° е съответно 184 и 108 дни, средният годишен валеж е 714 и 894 мм воден стълб, снежната покривка се задържа средногодишно съответно 26 и 96 дни.
В Таблица № 5 са посочени разпределението на средномесечните и годишна сума на валежите:


Таблица № 5
Разпределение на средните месечни
и годишни суми на валежите
Климатичен район
Пояси и подпояси
Валежи
Средно годишно в мм
Дни със сняг
Месеци с валежна сума
надморска височина
максимална
минимална
Климатичен район на долината на река Места.
(350-1000 м н.в. )
Ю-І
Ю-І-2
Ю-I-3
620-790
514-880
646-835
30
3-30
15-45
декември
ноември, декември
ноември
август
август, септември
септември
Планински климатичен район
( 1000-1750 м н.в.)
Ю-ІІ
Ю-II-1
Ю-II-2
830-960
714-883
947-1034
80
63-77
104-112
декември
декември
декември
август, септември
август, септември
август, септември
 
Планинския характер на терена на ТП „ДЛС Дикчан” определя и различните климатични условия във височина. С изкачване от долната към горната зона климата става по-хладен и влажен, вегетационният период се скъсява, броят на дните с изразен вятър се умножават. Увеличава се дебелината на снежната покривка, както и нейната продължителност. В ясните дни слънчевата радиация е по-силна.
Като цяло характеристиката на климатичните условия на територията на ТП „ДЛС Дикчан” позволяват да се направят следните изводи.
1. Комплексно най-благоприятни са климатичните условия на подпояса на среднопланинските гори. Съчетаването на относително прохладно лято, малки годишни амплитуди в температурния режим и добра сума на валежите през вегетационния период, създава благоприятни условия за ефективно развитие на иглолистни насаждения.
2. Съществуват добри условия за развитието на естествени гори от смърч, ела, бял бор, бяла мура и бук в среднопланинския пояс на горите от бук и иглолистни и характерните за района дъбове. За в бъдеще добре биха се развивали и насаждения с участието на зелена дуглазка, лиственица и бреза.
3. Климатичните условия предоставят отлична възможност за естествено възобновяване на гората. Особено внимание следва да се обърне на мероприятията провеждани във високопланинските части на ловното стопанство, където по-суровите климатични условия затрудняват до известна степен самовъзобновяването на насажденията.
Установените почвени формирования на територията на ТП „ДЛС Дикчан” са разнообразни и са обусловени предимно от различието в показателите на релефа и релефните форми, растителността и характера на почвообразуващите основни скали. Срещат се следните основни типове почва: алувиална (ненаситена), канелена горска - (обикновена) и кафява горска – (наситена и ненаситена) почва.
За уточняване на почвените разновидности, по-пълната характеристика на лесорастителните свойства на почвите и с оглед на по-правилното и целенасочено проектиране на залесителните мероприятия, са използвани почвените проучвания от почвени проби, заложени при последните устройства – ПП №1 до № 37. Резултатите от лабораторната обработка на почвените проби са дадени в приложение ІІІ – „Ведомост на почвените разрези”.
Пространственото разположение на различните почвени типове е показано на почвена карта в М 1:75 000. Почвените типове и видове са в съответствие с класификацията на FAO от 1990 г.
Площното и генетичното разпределение на почвените типове е дадено в Таблица №6.
Таблица № 6
Разпределение на дървопроиводителната площ по почвени типове и дълбочина на почвата
---------------------------------------------------------------------------------
Почвени типове             тв.плитка плитка ср.дълб. дълбока мн.дъл.   oбщо 
---------------------------------------------------------------------------------
                                 х