1 2 3 4

HOMEHUNTING


Address: Bulgaria, P.B. 2950, Satovcha, 39 “ Todor Shopov ” Str.
Phone: +359882/336 710
Fax: +35975412170
Open: From monday to friday from 8:00 to 17:00


SIGNAL VIOLATIONS

Link




Благороден елен (CERVUS ELAPHUS) Благороден елен (CERVUS ELAPHUS)
Благородният елен (Cervus elaphus) е едър тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Женският елен се нарича "кошута".Рогата на мъжкарите започват да растат март-април, и докато достигнат пълно развитие през юли-август са покрити с фина мъхеста кожица. Падат февруари. На едногодишните екземпляри рогата са много малки и недоразвити, имат едно, максимум две разклонения, на втората година могат да бъдат вече шест. С възрастта рогата стават все по-големи и разклонени. Максимум се достига около десетата година, когато разклоненията им могат да достигнат 24 или повече на брой. Когато животното започне да остарява, рогата започват да намаляват размера си.




Сърната (Capreolus capreolus) е средно голям тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Широко разпространена в България и обичаен ловен обект. Сърната (Capreolus capreolus) е средно голям тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Широко разпространена в България и обичаен ловен обект.
Сърната е относително малка по размери в сравнение с други представители на семейство Плътнороги. Дължина на тялото от 95 до 135 cm, ширина в предните крайници 65 — 75 cm, височина в холката 65 — 75 cm и общо тегло между 15 и 30 , но и до 35 kg. Опашката е къса (2 — 3 cm), труднозабележима или липсва. Интересен факт при нея е, че липсва жлъчен мехур. Първите и вторите рога са неразклонени, между 5 и 12 cm, докато при възрастните сръндаци достигат от 20 до 28 cm, често завършващи с два или три, рядко четири върха.




Еленът лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Еленът лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla).
В диво състояние се среща по югозападното крайбрежие на Мраморно море, южното на Мала Азия и в Северозападна Африка. В ловно-дивечови стопанства и паркове се отглежда в много европейски страни, включително и в България. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му. Обитава равнинни и слабо хълмисти широколистни гори с обширни поляни, като предпочита окрайнините им.




Дивата свиня (Sus scrofa) или евразийска дива свиня е бозайник от разред Чифтокопитни. Родоначалник е на домашната свиня. Среща се и в България Дивата свиня (Sus scrofa) или евразийска дива свиня е бозайник от разред Чифтокопитни. Родоначалник е на домашната свиня. Среща се и в България
Естественият ареал обхваща Европа и Азия до около 55° с. ш., и Северна Африка. Интродуцирана е в Северна (в началото на 20 век) и Южна Америка, Австралия, Нова Гвинея и Нова Зеландия. В България е разпространена из цялата страна. Дивата свиня има много разнообразни местообитания, от морското равнище до алпийската зона: широколистни и иглолистни гори, и обработваеми земи. Дивата свиня е хищник, който често се среща в горите.




Европейски муфлон (Ovis [orientalis] musimon Европейски муфлон (Ovis [orientalis] musimon
Муфлоните обитават скалисти планински местности около границата на гората, но често слизат и в горите. Аклиматизираният в България европейски муфлон се развъжда успешно на свобода и в дивечовъдни стопанства в Родопите, Стара планина, Витоша, Средна гора, Странджа, но и в равнинните гори на Лудогорието. Предпочита по-топлите южни склонове, където през зимата снежната покривка е по-тънка и не се задържа дълго. Освен това предпочита сухия климат и не се развъжда във влажни места




Глухарът (Tetrao urogallus) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България. Глухарът (Tetrao urogallus) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България.
Среща се в планините на повечето страни в Азия и Европа, включително и България, на север е по-широко разпространен и се среща и в равнинни гори. Като цяло предпочита тихи и спокойни иглолистни гори, богати на тревисти полянки, плододаващи храсти, дървета със силни и хоризонтални клони на които спи, изобилие от вода и не на последно място мравуняци. В България обитава иглолистни и смесени иглолистни гори от 1000 метра надморска височина до горната граница на гората в Рила, Стара планина, Пирин и Родопите. В последните години числеността му намалява заради унищожаването на естествения му биотоп .




Вълкът (Canis lupus) е бозайник от семейство Кучеви (Canidae) Вълкът (Canis lupus) е бозайник от семейство Кучеви (Canidae)
Вълците са високи около 66 – 80 cm при рамото, а теглото им е около 25 – 80 kg[3], като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Средното тегло за мъжките е 55 кг, а за женските 45 кг. Дължината на тялото е 1,0 – 1,5 m, от които 30 – 50 cm е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане – те имат сравнително тесни гърди и силни мускули на гърба и краката. Вълците могат да изминават големи разстояния, а широките им лапи им позволяват да затъват по-малко в снега, отколкото тяхната плячка