Начало ›
СЕРТИФИКАЦИЯ ›
Адрес:
България, ПК 2950, Сатовча, ул.“ Тодор Шопов ” 39
Тел:
Директор инж. Исмаил Моллов GSM +359882336710
Факс:
E-mail:
[email protected] ;
Работно време:
От понеделник до петък
от 8 до 17 часа.
ПРОЦЕДУРИ
ВРЪЗКИ
РЕЗЮМЕ ГОРСКОСТОПАНСКИ ПЛАН ТП ДЛС ДИКЧАН-САТОВЧА
ГЛАВА І
Природни условия, типове месторастения и икономически ефект
1. Име и местонахождение на Държавното ловно стопанство
Държавно ловно стопанство „Дикчан” носи името на местността „Дикчан”, където се намира Базата за интензивно стопанисване на дивеча „Стария Дикчан” и ловния дом на стопанството. Седалището му е в общинския център - с.Сатовча. На север граничи с ТП „ДГС Селище”, на северо-запад с ТП „ДГС Гърмен”, на запад с ТП „ДГС Гоце Делчев”, на северо-изток и изток граничи с ТП „ДГС Доспат”. Южна граница се явява държавната граница с Република Гърция.
Територията на ТП „ДЛС Дикчан”, се намира в Благоевградска област. Обхваща изцяло община Сатовча със съответните землищата в нея - с.Сатовча, с.Плетена, с.Осина, с.Крибул, с.Долен, с.Фъргово, с.Кочан, с.Жижево, с.Вълкосел, с.Боголин, с.Слащен, с.Ваклиново, с.Туховища, с.Годешево. Към тях са прибавени площта, която със съдебни решения на Благоевградския окръжен съд №36/21.03.1997 г. и №193/12.01.2004 г. трябва да премине към община Сатовча (от община Гърмен - част от землищата на с. Ковачевица и с.Долно Дряново и от община Хаджидимово – част от землището на с. Беслен.
Пътната мрежа в района е добре развита. Асфалтовите пътища в района минават в близост до горските комплекси и имат съществено значение за стопанската дейност на стопанството. Основната пътна артерия е шосето Гоце Делчев-Доспат, което минава през общинския център. От с.Сатовча се отклоняват две асфалтови шосета – едното през с.Фъргово за с.Вълкосел и от там на запад за с.Боголин и гр.Хаджидимово извън ловното стопанство и на юго-изток за селата Слащен, Туховища и Годешево, а второто през с.Кочан на изток за с.Ваклиново и на юг за с.Жижево. Друг асфалтиран път свързва с.Крибул с главната пътна артерия при с.Долно Дряново. Локални връзки с главния път имат и селата Долен, Плетена и Осина. Асфалтирано шосе е прокарано и по р.Бистрица до местността „Гроба”.
От шосетата всред горските масиви за нуждите на ловното стопанство се отклоняват камионни и тракторни пътища, по които се извозва дървения материал. Малка част от тях са стабилизирани. Повечето са земни и могат да се ползват само при сухо време.
Територията на ловното стопанство е разделена на четири горскостопански участъка: ГСУ „Аклисе”, ГСУ „Дикчан”, ГСУ „Фермата” и ГСУ „Места”.
В горско–административно отношение ТП „ДЛС Дикчан” е поделение на ЮЗДП - гр. Благоевград. Попада в обхвата на Регионална дирекция по горите гр. Благоевград.
2. Физико-географска характеристика
2.1. Географско положение
ТП „ДЛС Дикчан” се намира в Югозападна България с координати 41°27' и 41°45' северна ширина и 23°55' и 24°06' източна дължина по Гринуич. Горите и горските площи са разположени по южните склонове и предпланини на най-южния дял на Родопите – ридът „Дъбраш”. Ловното стопанство има неправилна петоъгълна форма с дължина от север на юг около 32.2 км и ширина от изток на запад около 19.2 км.
Общата площ на ТП „ДЛС Дикчан” е 20857.6 ха, от които 19004.8 ха залесена и 1852.8 ха незалесена площ.
2.2. Релеф
В морфографско отношение, релефът в района на ловното стопанство обхваща югозападната част на Рило-Родопския масив. Западните Родопи представлявляват огромен наклонен на изток блок, дълбоко нарязан от сложна долинна система. Между долините се простират дълги, мощни ридове. Горските комплекси на стопанството се намират на най-южният от тях - Дъбрашкия рид (Доспатска планина), чиято южна граница следи долината на р.Места.
В територията на ловното стопанство главното вододелно било на Родопския дял „Дъбраш” се включва в местността „Казаните” – подотдел 126 1; на 1718.8 м н.в., където е и тройната граница с държавно горско стопанство „Гърмен” и държавно горско стопанство „Селище”. На югоизток се изкачва до вр. „Пърдикон” (1726.3 м н.в.), който се явява и най-високата точка на стопанството. В същата посока от него билото се спуска по границата с държавно горско стопанство „Селище” до вр. „Коджа пожар” (1654.0 м н.в.) и след преслапа в местността „Стария чарк”, където започва границата с държавно горско стопанство „Доспат” излиза от района на стопанството. Границата с държавно горско стопанство „Доспат” почти веднага се спуска от главното било на юг по дол наречен „Трите чучура”, който се влива в Осинска река. От главното вододелно било на югозапад се спускат редица била като:
Караорманското било - вододел на р.Канина и р.Бистрица. Ако проследим границата на стопанството с държавно горско стопанство „Гърмен”, тя слиза по Казански дол и след водослива му с Пърдиконски дол, по р.Бистрица. Изкачва се по камионния път до местността „Гроба” и от там на изток тръгва по Караорманското било. По това било по-високите гранични точки са върховете „Чукурски бук” (1704.6 м н.в.), „Кюнка” (1572.8 м н.в.), „Топа” (1565.0 м н.в.) и т.н. От Караорманското било на юг-югоизток се спускат редица плоски била като „Кадифето” – вододел между реките Бистрица и Величка, „Комитски бараки” - вододел между реките Величка и Шейтан дере и други.
Най-високата точка от ловното стопанство се намира в отд.№ 127-д – 1750 м н.в., а най-ниските му части на 400 м н.в. намиращи се в ГСУ „Места” по течението на р. Места;
Вододелът на Пърдиконски дол и Бързенишка река, по северозападните склонове на който се намира поддържания Резерват „Конски дол” и голяма част от Защитената местност „Манастирището” – бивша буферна зона на резервата;
Унденското било, с един от най-високите върхове в района „Унден” (1668.3 м н.в.). Старото име на върха е било „Дикчан”, но след Втората световна война е преименуван на шведския проф. Йостен Унден – академик, политик, специалист по международно право и арбитър в Обществото на Народите в Женева. След войната започва териториален диспут между България и Гърция за тази част от Южните Родопи, който е решен от него в полза на България. Тогава е сменено и името на върха, а на билото му е построен паметник на професора и беседка за отдих;
Граничното било от „Полечева мандра” до „Майоров гроб”, което разделя II-ри и III-ти горскостопански участъци и е вододел на р.Бистрица и Кору дере;
Билото от вр. „Коджа пожар” през „Христова могила” до „Фермата”;
Билото „Марашова чука”, вододел между Осинска река и Кочанска река.
Според особеностите на релефа, дървопроизводителната площ на ТП „ДЛС Дикчан” се разпределя по средна надморска височина, наклон и изложение, както е показано в Таблици № 1, 2 и 3.
Таблица № 1
Разпределение на дървопроизводителната площ
по средни надморски височини
------------------------------------
надморска височина ха %
------------------------------------
351 - 400 m 0.9 -
401 - 450 m 175.3 0.9
451 - 500 m 220.7 1.2
501 - 550 m 173.8 0.9
551 - 600 m 178.6 0.9
601 - 650 m 246.7 1.3
651 - 700 m 514.2 2.7
701 - 750 m 424.7 2.2
751 - 800 m 652.7 3.4
801 - 850 m 640.8 3.4
851 - 900 m 659.4 3.5
901 - 950 m 953.3 5.0
951 - 1000 m 1404.2 7.4
1001 - 1050 m 711.3 3.7
1051 - 1100 m 1002.8 5.3
1101 - 1150 m 454.4 2.4
1151 - 1200 m 921.0 4.8
1201 - 1250 m 941.0 4.9
1251 - 1300 m 1369.6 7.2
1301 - 1350 m 1399.3 7.3
1351 - 1400 m 1590.9 8.4
1401 - 1450 m 1104.0 5.8
1451 - 1500 m 1120.5 5.9
1501 - 1550 m 1019.5 5.3
1551 - 1600 m 897.6 4.7
1601 - 1650 m 184.7 1.0
1651 - 1700 m 89.7 0.5
1701 - 1750 m 2.2 -
------------------------------------
всичко 19053.8 100.0
------------------------------------
От таблицата се вижда че преобладават терените с надморска височина от 1351 до 1400 м (8.3%), от 951 до 1000 м (7.4%), от 1301 до 1350 м (7.3%), и от 1251 до 1300 м (7.2%) от дървопроизводителната площ на ловното стопанство.
Различията в надморската височина обуславят основните промени в климатично отношение и районирането на горско-растителните пояси и подпояси, които отразяват вертикалното разпределение на горската растителност.
Многобройните реки и долове пресичащи територията на държавното ловно стопанство, както и разположените върхове, определят теренни форми с преобладание на наклонени и стръмни терени, съответно 38.7% и 47.1% от дървопроизводителната площ. Разпределението по наклони е видно от Таблица № 2.
Таблица № 2
Разпределение на дървопроизводителната площ
по наклон на терена в градуси
----------------------------------------------------------------------------
Степени Равно Полегато Наклонено Стръмно Мн.Стръмно oбщо
на наклон 0-4 5-10 11-20 21-30 над 30
----------------------------------------------------------------------------
хектари 29.1 523.7 7381.4 8973.1 2146.5 19053.8
----------------------------------------------------------------------------
проценти 0.2 2.7 38.7 47.1 11.3 100.0
----------------------------------------------------------------------------
Характерното за ловното стопанство разположение определя относително равномерното участие на различните възможни изложения.
В Таблица №3 е показано разпределението на дървопроизводителната площ по изложение на терена.
Таблица № 3
Разпределение на дървопроизводителната площ
по изложение на терена
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||